(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 10, 5 април 1939 г., с. 1)     Има хора, които дирят лично спасение или възмогване извън националната солидарност. Те си казват: „Ти ли ще оправяш света”, „защо ти трябват рискове, главоболия и неплатен труд в защита на нацията и държавата”, „я гледай себе си да наредиш, ако искаш да бъдеш умен”!   И със съзнанието, че са много практични, тези хора се залавят да оправят личните си работи и най-често успяват да се понаредят материално. А краят какъв е? Сметката на тези „умни” и „практични” егоисти излиза рано или късно хем глупава, хем крива.   Слушах дружбаш да казва през време на войната: „Ако ще би границата до нивата ми да мине, все ми е едно, стига жив да остана!” Но сетне го видях да се проклина за тези думи, защото сенегалец беше осквернил семейната му чест в собствения му дом.   Слушах чиновник-бюрократ да ме поучава да бъда „практичен”, но не след дълго партизанската междуособица го изрина.   Видях бивш селски марксист, който някога бе отказал убежище на български прокурор всред люта зима, да се връща сега с паспорт за 3 дена в България и да плаче за онзи прокурор, защото днес като поробен, трябва да се прекланя пречупен на прав ъгъл пред чужди жандарми.   Богат търговец ми заяви веднъж, че плюел на българската държава и че не се интересувал от националните ни „бъркотии”. Но не след дълго инородци и корупцията го опропастиха и накараха да фалира.   Познавам и художници, и музиканти, и писатели, които ми приказваха години наред, че те не могат да вземат „страна” в борби, защото изкуството им принадлежало на всички, но сега те сами признават, че общата бъркотия ги обезсилила и че изкуството им не се дири от никого, а на младежта ни се поднася лъжеизкуство.   На всяка крачка срещате такива „практични” хора, които се водят от мъдрата максима, че „кроткото агне от девет цицки бозае”. Но тези „практични” хора, макар и материално понаредени, от сега още се чудят и маят каква професия да поемат децата им гимназисти. Защото виждат, че пътят пред челядта им е задръстен и мъглив. А това показва, че макар и да са били „практични” и макар че сметката им е излязла за тях лично донякъде вярна, все пак тя е излязла явно крива по отношение на децата им.   Всички тези „умни” хора не схващаха, а мнозина още не схващат, че за българина няма живот и благополучие извън Българщината.   Те приличат на онези пасажери в кораб, които наместо да помагат на екипажа за спасението на целия кораб, се измъкват от общата спасителна работа, за да се докопат до някой спасителен пояс. Зер тъй е най-практично, защото „поне себе си ще спасят”. А всъщност със спасителния пояс те ще се задържат само два часа и след това ще се удавят най-трагично.   Както има хора без слух, както има хора с повредено зрение и както изобщо има хора лишени от някое качество, така има и хора лишени от национално чувство и от дарба, чрез обич и жертва към националната общност да се борят и за себе си лично. Редом с тези лишени от чувство хора има и „практици” с объркани мозъци.   Оставете подобни практични хора и сметки. Те са неверни и скъпо се плащат. Вземете пример от българския народ, от българското селячество. Вижте колко буден е усетът им към Българщината. Вижте готовността им за помощ на поробени братя и за прибиране на българска земя. Не дирете всеки за себе си само спасителен пояс. А работете в помощ на целия екипаж на кораба, спасете го от нахлулата вода и от бурята и тогава доволни и горди ще стигнете сигурно крайната цел.   Само чрез пълна солидарност с българската нация и само чрез една възродена българска държава ще напредваме сигурно из пътя на историята към крайната победа – общобългарската победа.   А сега единни, дружно и неуморно на работа, докато стигнем целта!